Acts Глава 5 - Bulgarian Bible

Acts 4

Bulgarian Bible

Acts 6

The Acts of the Apostles

Глава 5

1.

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

1.

О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

2.

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3.

Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,

4.

и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5.

както свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.

6.

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7.

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

8.

А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.

9.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.

11.

И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

12.

И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,

13.

дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.

14.

А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;

15.

защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16.

И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.

17.

И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,

18.

и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.

19.

И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;

20.

и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21.

Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22.

До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23.

И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,

24.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25.

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26.

Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27.

Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.

28.

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

29.

Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30.

На утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

Acts 6

HTMLBible Software - by johnhurt.com

Bulgarian Bible

The Acts of the Apostles

Глава 5

1.

Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

1.

О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

2.

(И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

3.

4.

и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

5.

6.

И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

7.

И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

8.

А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.

9.

А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.

11.

И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

12.

И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,

13.

дойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.

14.

А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;

15.

защото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

16.

И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.

17.

И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,

18.

и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.

19.

И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;

20.

и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

21.

Но той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

22.

До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

23.

И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,

24.

хилядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

25.

И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26.

Като чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

27.

Тогава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.

28.

Хилядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

29.

Тогава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

30.

Acts 6

Other Items are Available At These Sites: