Bulgarian Bible

 

The Gospel According to Saint John

 

Глава 11

 

 

1.

 

Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

 
 
 

1.

 

О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

 
 
 

2.

 

А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече,

 
 
 

3.

 

"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа."

 
 
 

3.

 

О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

 
 
 

4.

 

Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

 
 
 

5.

 

И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

 
 
 

6.

 

И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

 
 
 

7.

 

Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място.

 
 
 

8.

 

И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

 
 
 

9.

 

А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него,

 
 
 

11.

 

И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

 
 
 

12.

 

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

 
 
 

13.

 

и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона.

 
 
 

14.

 

Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

 
 
 

15.

 

И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни;

 
 
 

16.

 

и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

 
 
 

17.

 

А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

 
 
 

18.

 

докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.

 
 
 

19.

 

Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи.

 
 
 

20.

 

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

 
 
 

21.

 

И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

 
 
 

22.

 

И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело.

 
 
 

23.

 

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните.

 
 
 

24.

 

И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина.

 
 
 

25.

 

мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха.

 
 
 

26.

 

На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг?

 
 
 

27.

 

А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас?

 
 
 

28.

 

И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина?

 
 
 

29.

 

Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.

 
 
 

31.

 

А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ,

 
 
 

32.

 

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

 
 
 

33.

 

И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

 
 
 

34.

 

Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

 
 
 

35.

 

Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

 
 
 

36.

 

Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.

 
 
 

37.

 

Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".

 
 
 

38.

 

Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

 
 
 

39.

 

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

 
 
 

40.

 

казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

 
 
 

41.

 

И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили.

 
 
 

42.

 

Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците:_— "Доме Израилев, на мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

 
 
 

43.

 

Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон".

 
 
 

44.

 

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял;

 
 
 

45.

 

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида,

 
 
 

46.

 

който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

 
 
 

47.

 

А Соломон му построи дом.

 
 
 

48.

 

Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка:_—

 
 
 

49.

 

"Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?"

 
 
 

50.

 

Не направи ли моята ръка всичко това?

 
 
 

51.

 

Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

 
 
 

52.

 

Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци,

 
 
 

53.

 

вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

 
 
 

54.

 

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.

 
 
 

55.

 

А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

 
 
 

56.

 

И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

 
 
 

57.

 

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

 
 
 

58.

 

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

 
 
 

59.

 

И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

 
 
 

60.

 

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

 
 
 

John 12

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com