John Глава 8 - Bulgarian Bible

John 7

Bulgarian Bible

John 9

The Gospel According to Saint John

Глава 8

1.

И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,

2.

възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.

3.

И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.

4.

А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

5.

И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;

6.

и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.

7.

И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?

8.

Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,

9.

ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

10.

да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.

11.

Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12.

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между* човеците, чрез което трябва да се спасим.

13.

А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

14.

А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

15.

Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

16.

Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.

17.

Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

18.

прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.

19.

А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;

20.

Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

21.

А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.

22.

Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23.

И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.

24.

А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,

25.

ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?

26.

Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".

27.

Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,

28.

за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.

29.

И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.

30.

докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.

31.

И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32.

А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33.

И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34.

Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35.

и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36.

Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,

37.

като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

John 9

HTMLBible Software - by johnhurt.com

Bulgarian Bible

The Gospel According to Saint John

Глава 8

1.

И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,

2.

възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.

3.

И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.

4.

А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

5.

И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;

6.

и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.

7.

И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?

8.

Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,

9.

ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

10.

11.

Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12.

И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между* човеците, чрез което трябва да се спасим.

13.

А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

14.

А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

15.

Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

16.

Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.

17.

Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

18.

прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.

19.

А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;

20.

Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

21.

А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.

22.

Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23.

И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.

24.

А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,

25.

ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?

26.

Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".

27.

Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,

28.

за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.

29.

И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.

30.

докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.

31.

И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32.

А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

33.

И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

34.

Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

35.

и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

36.

Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,

37.

като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

John 9

Other Items are Available At These Sites: