Luke Глава 21 - Bulgarian Bible

Luke 20

Bulgarian Bible

Luke 22

The Gospel According to St. Luke

Глава 21

1.

Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.

2.

И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

2.

О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

3.

А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.

4.

И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

5.

А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.

6.

А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

7.

И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.

8.

А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

9.

И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.

10.

А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

11.

Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

12.

В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.

13.

Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

14.

Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

15.

Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

16.

И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

17.

А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

18.

Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

19.

(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

21.

А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!

22.

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

23.

Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

24.

И Пилат реши да изпълни искането им:

25.

Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.

26.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

27.

И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

28.

А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

29.

защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

30.

Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

31.

Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?

32.

И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.

33.

И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.

34.

А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.

35.

И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

36.

Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

37.

Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.

38.

А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

39.

И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

40.

А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

41.

И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

42.

И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

43.

А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

44.

А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

45.

като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

46.

И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

47.

И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.

48.

А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

49.

А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

50.

И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

51.

който не беше се съгласил с намерението и делото им,_— от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,_—

52.

той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

53.

И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

54.

И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

55.

И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

56.

И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

Luke 22

HTMLBible Software - by johnhurt.com