Bulgarian Bible

 

The Gospel According to St. Luke

 

Глава 17

 

 

1.

 

След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.

 
 
 

2.

 

И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,

 
 
 

3.

 

искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.

 
 
 

4.

 

И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.

 
 
 

5.

 

Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.

 
 
 

6.

 

И той побърза да слезе, и прие Го с радост.

 
 
 

7.

 

И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.

 
 
 

8.

 

А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.

 
 
 

9.

 

И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.

 
 
 

10.

 

Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.

 
 
 

11.

 

И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.

 
 
 

12.

 

Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.

 
 
 

13.

 

И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.

 
 
 

14.

 

Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.

 
 
 

15.

 

А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.

 
 
 

16.

 

Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.

 
 
 

17.

 

И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.

 
 
 

18.

 

Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.

 
 
 

19.

 

А рече и на него: Бъди и ти над пет града.

 
 
 

20.

 

Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;

 
 
 

21.

 

защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.

 
 
 

22.

 

Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;

 
 
 

23.

 

тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?

 
 
 

24.

 

И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,

 
 
 

25.

 

(Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)

 
 
 

26.

 

Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

 
 
 

27.

 

А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

 
 
 

28.

 

И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.

 
 
 

29.

 

И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:

 
 
 

30.

 

Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

 
 
 

31.

 

И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.

 
 
 

32.

 

И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.

 
 
 

33.

 

И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?

 
 
 

34.

 

А те казаха: На Господа трябва.

 
 
 

35.

 

И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.

 
 
 

36.

 

И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.

 
 
 

37.

 

И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:

 
 
 

38.

 

Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!

 
 
 

39.

 

А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.

 
 
 

40.

 

И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.

 
 
 

41.

 

И като се приближи и видя града, плака за него и каза:

 
 
 

42.

 

Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.

 
 
 

43.

 

Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,

 
 
 

44.

 

и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.

 
 
 

45.

 

И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:

 
 
 

46.

 

Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".

 
 
 

47.

 

И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;

 
 
 

48.

 

но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.

 
 
 

Luke 18

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com