Bulgarian Bible

 

The Gospel According to St. Matthew

 

Глава 11

 

 

1.

 

В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.

 
 
 

2.

 

И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.

 
 
 

3.

 

И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;

 
 
 

4.

 

и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.

 
 
 

5.

 

А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

 
 
 

6.

 

и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.

 
 
 

7.

 

Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.

 
 
 

8.

 

А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

 
 
 

9.

 

Който има уши [да слуша], нека слуша.

 
 
 

10.

 

Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

 
 
 

11.

 

А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

 
 
 

12.

 

Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

 
 
 

13.

 

Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.

 
 
 

14.

 

На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.

 
 
 

15.

 

Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.

 
 
 

16.

 

А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.

 
 
 

17.

 

Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

 
 
 

18.

 

Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.

 
 
 

19.

 

При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.

 
 
 

20.

 

А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;

 
 
 

21.

 

корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.

 
 
 

22.

 

А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден.

 
 
 

23.

 

А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.

 
 
 

24.

 

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;

 
 
 

25.

 

но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

 
 
 

26.

 

А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

 
 
 

27.

 

А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

 
 
 

28.

 

Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?

 
 
 

29.

 

А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

 
 
 

30.

 

Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

 
 
 

31.

 

Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

 
 
 

32.

 

което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.

 
 
 

33.

 

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.

 
 
 

34.

 

Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;

 
 
 

35.

 

за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.

 
 
 

36.

 

Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

 
 
 

37.

 

А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

 
 
 

38.

 

нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;

 
 
 

39.

 

неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.

 
 
 

40.

 

И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

 
 
 

41.

 

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,

 
 
 

42.

 

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

 
 
 

43.

 

Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

 
 
 

44.

 

Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.

 
 
 

45.

 

Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,

 
 
 

46.

 

и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.

 
 
 

47.

 

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,

 
 
 

48.

 

и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

 
 
 

49.

 

Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните,

 
 
 

50.

 

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

 
 
 

51.

 

[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.

 
 
 

52.

 

А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.

 
 
 

53.

 

Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.

 
 
 

54.

 

И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?

 
 
 

55.

 

Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?

 
 
 

56.

 

И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?

 
 
 

57.

 

И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.

 
 
 

58.

 

И не извърши там много велики дела, поради неверието им.

 
 
 

Matthew 12

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com