The Second Book of the Chronicles

 

Глава 18

 

 

1.

 

А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.

 
 
 

2.

 

И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още ме положи да отиде с него в Рамот-галаад.

 
 
 

3.

 

Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и мойте люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.

 
 
 

4.

 

Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.

 
 
 

5.

 

Тогава Израилевият цар събра пророците си , четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.

 
 
 

6.

 

Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

 
 
 

7.

 

И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

 
 
 

8.

 

Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

 
 
 

9.

 

А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

 
 
 

10.

 

А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

 
 
 

11.

 

Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамат-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

 
 
 

12.

 

А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из една уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

 
 
 

13.

 

А Михей рече: Заклевам се в живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.

 
 
 

14.

 

И той, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.

 
 
 

15.

 

А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в Господното име!

 
 
 

16.

 

А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

 
 
 

17.

 

Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

 
 
 

18.

 

А Михей рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

 
 
 

19.

 

И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.

 
 
 

20.

 

Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?

 
 
 

21.

 

А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

 
 
 

22.

 

Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

 
 
 

23.

 

Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?

 
 
 

24.

 

А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

 
 
 

25.

 

Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,

 
 
 

26.

 

и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода* догде се завърне с мир.

 
 
 

27.

 

И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.

 
 
 

28.

 

И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.

 
 
 

29.

 

И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.

 
 
 

30.

 

А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

 
 
 

31.

 

А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия да се отвърнат от него.

 
 
 

32.

 

Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

 
 
 

33.

 

А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме извади из войската, защото съм тежко ранен.

 
 
 

34.

 

И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.

 
 
 

2nd Chronicles 19

 

 

 

 

 
 
HTMLBible Software - by johnhurt.com